Сега работя в един бар край Виктория, който е доста гъзарски и няма нищо общо с веселия клуб Масс в Брикстън. В него идват главно бели хора, не е задължително да са англичани. Курвите са във весели полички, успяват да подпийнат добре за да танцуват мръснишки танци. Като цяло най - доброто е липсата на чалгия в цялата тая работа.
Това не значи, че все пак там не идват хоботи... просто не слушат чалга, или не са открили заразяващата магия на гюбека. Както и да е.
Ще дам малко обща информация за баровете в Лондона.
Като изключим дикретното шефство (нещо като началник смяна който по принцип е винаги бивш барман) има бармани и баз (бъз) бой, като последните вършат черната работа.
Барманите трябва да обслужват серия клиенти, които имат само дебитни карти трудно дават бакшиш, като малоумната практика е да се дели целия бакшиш помежду им. Освен това ако си барман трябва да разбираш специфичен английски, примерно:
- Уааа, уаааа. - се транскриптира. - Уан Уотър.
Тоест клиента има в предвид една вода. И то не че иска да пусне, а да му дадеш минерална. Като ти кажат:
- Уан Коук. - не се разбира да ги пращаш при дилъра или да казваш че имаш малко за 70 паунда на грам, а да му дадеш кока кола.
Та.
Бъз Боя реже лимоните, оправя леда, чисти, обработва всякакви нещица и прочее малоумини за минимума от 6.50 на час. Докато бармана може да си докара 50 кинта бакшиш на ден, бъз боя има вариянт да търси пари по земята, телефони и прочее.
В интерес на истината се намират пари. На НГ аз намерих 25 паунда, ама според мен средните пари които можеш да намериш на вечер са 10 кинта, което уви никак не е много.
Както и да е.
На тази НГ ми се случи нещо епохално, което чак ми хареса.
Една от барманките пияна португалка ми се развика че съм и се смял постоянно... дори нямах спомен да съм се усмихвал... както и да е каза че съм се смял на английския и.... като го каза верно се замислих и е смешен, ама чак като ми наблегна на него... финала беше че се разрева извика началника, кво му говори и бях уволнен.
Толкова беше ммм замислящо и велико това че чак бях изкефен.
Важното е да се вярва на пияната пунда. Освен това португалците ми влизат официално в черната листа на кавалските народности заедно с французите, мангалите и целукупната гоизточна азия с нейните 3 милиарда населенние.
петък, 30 декември 2011 г.
петък, 23 декември 2011 г.
Селско стопанство... и английска шофьорска книжка
Нека кажа, че ми се работи силно в селското стопанство, а не в ,,космополитния" Лондон.
1. Драги смехурковци, Лондон е бая скъп град в който работа има, но добре платената работа е малко като работата в България. Има я ама за някой и най - често определено не е за теб.
Като казвам скъп, казвам яко скъп. Квартира се движи от оптимистичните 60 паунда на седмица с всички сметки до към 80-90, разбира се говоря само за млади бедни хора като нас.
2. Пътуването ми е към 25-30 паунда на седмица. Според зависи колко и как работя. Къде... Има хора пътуват и съм пътувал час и нещо към стотина километра в... Лондон за да отида от единия край до другия. Пътувал съм мамка му в северна посока с кола 4 часа и още 4 часа съм се връщал за да работя ъъъ 4 часа...
Тук има път, тук си губиш живота в път, не че правим нещо голямо като не пътуваме ама все пак...
3. Простора. Еми има хубави стари сгради. Дреме ми. Нека си има, като гледаш малко английска действителност и ти писва. Поне на мен де. Тук няма диви места, няма интересни паркове и прочее. Оооо не има паркове. Просто са супер култивирани. Искам да имам простора...
Та. Ако работя на село в Англията ще е много забавно.
1. Не пътуваш.
2. Плащаш някакъв забавен наем от рода на 40 на седмица.
3. Парите са същите, ако ли не и повече.
Аз по дискотеки и барове ходя, но рядко - не пропускам ако ме черпяват като днес примерно. Само че цената на моето лапане към 12 паунда ме потриса. И пиене, и пиене. В татковината има дюнери,картофи, бира и ще останат пари за сладолед... а тука... уйчец.
Как се вади шофьорска книжка тук.
Лесно и с пари.
Отивате в който и да е пощенски клон, казвате че искате писмо за подмяна на драйвер лайсънс. Талибана ти дава плика. Вътре има едни бланки. четете попълвате и пращате. Ако искате прате препоръчано. Това писмо отива в Глазгоу (към Шотландията) след което има огромен шанс да ви го върнат ако е сгрешено нещо, като всичко е отбелязано с червенко.
Не пропуснах да кажа че и книжката е вътре в писмото нали?
Ако имате Ц категория, слагате и личната карта. Забавно нали?
Как се получават докуменнтите. Един ден циганина пощальон идва, пъха ви един смешен плик и там е всичко ако имате късмет. Нова книжка, документи .... а да забравих значи в пощата се прави и чек за необходимата сума, ако сумата е 50 паунда чека е към 5 паунда и той се слага вътре. Много яйца в малка кошница... е поне според мен усилието си струва.
Успех!
1. Драги смехурковци, Лондон е бая скъп град в който работа има, но добре платената работа е малко като работата в България. Има я ама за някой и най - често определено не е за теб.
Като казвам скъп, казвам яко скъп. Квартира се движи от оптимистичните 60 паунда на седмица с всички сметки до към 80-90, разбира се говоря само за млади бедни хора като нас.
2. Пътуването ми е към 25-30 паунда на седмица. Според зависи колко и как работя. Къде... Има хора пътуват и съм пътувал час и нещо към стотина километра в... Лондон за да отида от единия край до другия. Пътувал съм мамка му в северна посока с кола 4 часа и още 4 часа съм се връщал за да работя ъъъ 4 часа...
Тук има път, тук си губиш живота в път, не че правим нещо голямо като не пътуваме ама все пак...
3. Простора. Еми има хубави стари сгради. Дреме ми. Нека си има, като гледаш малко английска действителност и ти писва. Поне на мен де. Тук няма диви места, няма интересни паркове и прочее. Оооо не има паркове. Просто са супер култивирани. Искам да имам простора...
Та. Ако работя на село в Англията ще е много забавно.
1. Не пътуваш.
2. Плащаш някакъв забавен наем от рода на 40 на седмица.
3. Парите са същите, ако ли не и повече.
Аз по дискотеки и барове ходя, но рядко - не пропускам ако ме черпяват като днес примерно. Само че цената на моето лапане към 12 паунда ме потриса. И пиене, и пиене. В татковината има дюнери,картофи, бира и ще останат пари за сладолед... а тука... уйчец.
Как се вади шофьорска книжка тук.
Лесно и с пари.
Отивате в който и да е пощенски клон, казвате че искате писмо за подмяна на драйвер лайсънс. Талибана ти дава плика. Вътре има едни бланки. четете попълвате и пращате. Ако искате прате препоръчано. Това писмо отива в Глазгоу (към Шотландията) след което има огромен шанс да ви го върнат ако е сгрешено нещо, като всичко е отбелязано с червенко.
Не пропуснах да кажа че и книжката е вътре в писмото нали?
Ако имате Ц категория, слагате и личната карта. Забавно нали?
Как се получават докуменнтите. Един ден циганина пощальон идва, пъха ви един смешен плик и там е всичко ако имате късмет. Нова книжка, документи .... а да забравих значи в пощата се прави и чек за необходимата сума, ако сумата е 50 паунда чека е към 5 паунда и той се слага вътре. Много яйца в малка кошница... е поне според мен усилието си струва.
Успех!
понеделник, 12 декември 2011 г.
Конкретно за работа в Англия за бели мъже
Реалноста е силно изменчива величина. За мен реалноста в татковината е такава, че очаквам ако ли не минималното то поне да не е някой фалит. Тук в Англия мамка му не знам какво става, но получавам оптималното. Дори го надхвърлям.
Ще направя малка ретроспекция.
Работа за български предприемач - 40 паунда на ден; общо за към 24 дни; към 1000 паунда чиста пара за общо месец и половина;
Работа за бразилеца Флавио (бял, португалец) 50 кинта на ден към месец и нещо си; 1200 паунда общо някъде.
Работа в клуб Масс в Брикстън чат - пат общо към 350 кинта;
Работа за агенция Ship Shape - 6.25 на час без данъците; към три месеца; не плащат много много екстра времето, не плащат много много и работа в събота и неделя с мъка плащат и нощтните смени. чисти пари към 2500 паунда;
Данъци: Тук кралицата връща данъци ако си с доход под 6000 всичко си над тия пари ти взима някой лев, но при данък за строител 20% (останалите апапи са на 30%, а тия с корпорации плащат накрая ама там много шмекеруват). Та на всеки 100 кинта за 20 са за кралицата. Само че тя ги връща, нагоре съм написъл приблизително ми чисто... сега от това нещо сложете 20%... яко а? На всеки април даваш 70 кинта на някой счетоводител който ти приключва годината и ти подава искане за връшане на парите.
Опала. За месец и нещо работа си върнах 320 кинта. Никак не е лошо нали? Сега ще имам доста повече. Аз шест месеца си бях в България някъде от 5 - 6 юни, върнах се на 15 ноември и до април ще направя ако даде Бог близо към 4000-5000 кинта. Тия пари са без облагане. След облагането ще имам 3500 - 4000, но се очаква да взема към 1000 от даннъците... това по - най груби ментални сметки.
Сега работя за 7.5 на час, директно към фирма, защото въпреки че България всеки ми вика че не работя тук пък ми казват че много работа - явно тук ме оценят силно различно и си личи. В Бг максимума ми е бил 900 лв на месец, тук 1200 паунда... сметнете сами.
Ще направя малка ретроспекция.
Работа за български предприемач - 40 паунда на ден; общо за към 24 дни; към 1000 паунда чиста пара за общо месец и половина;
Работа за бразилеца Флавио (бял, португалец) 50 кинта на ден към месец и нещо си; 1200 паунда общо някъде.
Работа в клуб Масс в Брикстън чат - пат общо към 350 кинта;
Работа за агенция Ship Shape - 6.25 на час без данъците; към три месеца; не плащат много много екстра времето, не плащат много много и работа в събота и неделя с мъка плащат и нощтните смени. чисти пари към 2500 паунда;
Данъци: Тук кралицата връща данъци ако си с доход под 6000 всичко си над тия пари ти взима някой лев, но при данък за строител 20% (останалите апапи са на 30%, а тия с корпорации плащат накрая ама там много шмекеруват). Та на всеки 100 кинта за 20 са за кралицата. Само че тя ги връща, нагоре съм написъл приблизително ми чисто... сега от това нещо сложете 20%... яко а? На всеки април даваш 70 кинта на някой счетоводител който ти приключва годината и ти подава искане за връшане на парите.
Опала. За месец и нещо работа си върнах 320 кинта. Никак не е лошо нали? Сега ще имам доста повече. Аз шест месеца си бях в България някъде от 5 - 6 юни, върнах се на 15 ноември и до април ще направя ако даде Бог близо към 4000-5000 кинта. Тия пари са без облагане. След облагането ще имам 3500 - 4000, но се очаква да взема към 1000 от даннъците... това по - най груби ментални сметки.
Сега работя за 7.5 на час, директно към фирма, защото въпреки че България всеки ми вика че не работя тук пък ми казват че много работа - явно тук ме оценят силно различно и си личи. В Бг максимума ми е бил 900 лв на месец, тук 1200 паунда... сметнете сами.
неделя, 11 декември 2011 г.
Документи
Какво представлява и за какво е не е толкова важно, важното е за мен как да го извадите и то от първия път, защото нашите приятели и евроатлантически партнери имат супер дупер специално неприятно отношение към нас, особенно като става дума за него.
Нин се изважда след като чрез посредник или сами си направите необходимите документи и кандидатствате за нин. Получава се писмо кога е датата на интервюто и къде. След самото мероприятие до 14 дни получавате отговор. Реално, ако ви скъсат 3 пъти означава да стоите в Англия към 4-5 месеца без нин, което е силно неприятно.
Без нин в тази страна означава или да работите с документите на друг (не знам защо но българите не ги даваме лесно, румънците работят главно с документи на дори съвсем непознати хора) или да работите на черно. И двата вариянта не ви носят нищо добро.
Минималното заплащане при работа на черно е към 6 паунда на час - надолу. Хубавото е при тях е че не плащате данъци, лошото е че не сте защитени от закона по - никакъв начин.
Дори се надявам да работя отново там. Миналата НГ взех 128 паунда с бакшишите за една нощ и 12 часа работа. Платиха ни двойно... кеф голям беше.
Ако нямате НИН как да вземете тази карта?
На мен ключа от палатката ми бе показан от Мартин от Шумен, за което съм му безкрайно благодарен. Отчаян на другата сутрин летях към България, когато той ме нави вечерта да не летя. Буукна ме през сайта им с временен нин, поне тогава ставаше тази работа за сега не знам... интересното е че една агенция на име Ship shape http://www.shipshaperesources.com/
уж може да изкара и нин и ютиар (уникален данъчен номер) без пари на тези маймунки дето работят за нея... е то май си ги взимат там по някакъв начин, ама е добре доста като оферта според мен. Аз съм работил за тях и... доволен съм определено.
Първата работа първа част
Най - важното е че не пътувах. Вървях. Първия ден бях с карта принтиранна където с тънка червена линия от самия принтер бе отбелязан най - прекия път.
Не си мислете, че съм някакъв загъбван... Просто тук трябва да се внимава. Улиците идват отвсякъде и отиват навсякъде, най - добра представа се вижда ако видите карта на града с основните пътни артерий.
Тръгнах аз с картата в ръка час и нещо преди началото на работата (като научих пътя ми трябваха точно 22 мин. за да го направя). Бях изненадан като моята улицата която вървеше направо и не се отклоняваше доби друго име... завивах, мотах се... имаше едно място на което гледам картата от гугъла, гледам пейзажа наоколо и нищо не може да се разбере. Там се позгубих май... и почна едно въртене, ама здраво. Почти бях стигнал Страфорд в един момент... Питах тоя, питах оня... и смазан от бързане стигнах 3 мин преди срещата. Предприемача, не беше лош човек, просто беше някакъв по - особен бг елекземпляр от тия дето се изживяват като да е хванал на някой шлифера.
40 паунда на ден беше офертата....
Като се замислиш в бг лв звучи супер....
обаче това са 200 на седмица и 800 на месец ако имаш работа 5 дни в седмицата. При нормална квартира към 250-300 на месец и храна 150 не ти остава особенно много.
Но кой ти прави тънки сметки като съм без документи и прочее.
На тази работа открих магията на английската къща.
Има два типа къщи от първа и втора зона + къщи от пета и нагоре зона.... тия в 3 и 4 зона (на метрото зоните) са нещо уникално. Строени са към първата световна война и малко по рано, някъде по времето на първия български княз...
Спазвано е условието никакви прави ъгли навсякъде. Освен това талибаните които са ги правили са копали малък изкоп от който извадената кал е била ценен ресурс с който са мазали стените отвътре и връз тях са лепили тапети.
Мания а?
Колегите ми бяха българи и един украинец който говореше бг така:
- Здравей пъийч. (пич)
Имаше два елекземпляра от Карлово. Единия пораснало алчно турбо селянче на име Христо, а другия мангал на име... е на прякор Мечо. Явяваше се един особен изрод от Ямбол, който за мен е цяло явление, а другия общак беше някакъв който живееше с португалка мюсулманка от мароко, доволно прост (3 год в англия и грам език) и само казваше:
- Бием кучето. (на португалски бия чекия)
Имах за задача да съблека покрива... Оооооо. Нямаше ръкавички... как не си взех... английския покрив от черни плочи изглежда добре и се държи добре.... докато не остарее. Острарее ли мамата си ебало.
Плочите стават крехки ама не места, гредичките под тях са изгнили и те на места... навсякъде стърчат пирочни, а кавалите идват да те гледат и те съветват да побързаш. Питам аз Ямболския титан на мисълта къде да хвърлям отпадъка той ми каза да го хвърлям в ръкава забоклука. Само че нямаше контейнер за боклука и ръкава се задръсти, аз излязох и виновен че е в това състояние... просто класика.
След три дни някъде почнах да свалям мазилката (калта) от стените, няма таква гадост... опс има... когато разрушаваш камина е по - зле. Та вие се един прах, всичко пада върху теб, мирише на стара земя... изобщо гнус. Няма да ви казвам каква кал си вадех от носа...
Същевременно колегите бяха рогачи, шефа и той защото бавеше парите с 10-15 дни, ей такива неща.
Финала беше в една къща в Уолтъмстоу където трябваше да разбия две камини. Чак не ми се описва всичко което ми се случи там... само ще кажа, че толкова пепел ми падна отгоре и се посипа навсякъде, сякаш бях в Мордор.
След тази сграда на към 8 декември работата свърши имах 170 паунда вджеба и никакви документи. усетих че предприемача няма да ме търси повече за което не съжалявах и на грам.
Реших за започна вадене на документи.
Не си мислете, че съм някакъв загъбван... Просто тук трябва да се внимава. Улиците идват отвсякъде и отиват навсякъде, най - добра представа се вижда ако видите карта на града с основните пътни артерий.
Тръгнах аз с картата в ръка час и нещо преди началото на работата (като научих пътя ми трябваха точно 22 мин. за да го направя). Бях изненадан като моята улицата която вървеше направо и не се отклоняваше доби друго име... завивах, мотах се... имаше едно място на което гледам картата от гугъла, гледам пейзажа наоколо и нищо не може да се разбере. Там се позгубих май... и почна едно въртене, ама здраво. Почти бях стигнал Страфорд в един момент... Питах тоя, питах оня... и смазан от бързане стигнах 3 мин преди срещата. Предприемача, не беше лош човек, просто беше някакъв по - особен бг елекземпляр от тия дето се изживяват като да е хванал на някой шлифера.
40 паунда на ден беше офертата....
Като се замислиш в бг лв звучи супер....
обаче това са 200 на седмица и 800 на месец ако имаш работа 5 дни в седмицата. При нормална квартира към 250-300 на месец и храна 150 не ти остава особенно много.
Но кой ти прави тънки сметки като съм без документи и прочее.
На тази работа открих магията на английската къща.
Има два типа къщи от първа и втора зона + къщи от пета и нагоре зона.... тия в 3 и 4 зона (на метрото зоните) са нещо уникално. Строени са към първата световна война и малко по рано, някъде по времето на първия български княз...
Спазвано е условието никакви прави ъгли навсякъде. Освен това талибаните които са ги правили са копали малък изкоп от който извадената кал е била ценен ресурс с който са мазали стените отвътре и връз тях са лепили тапети.
Мания а?
Колегите ми бяха българи и един украинец който говореше бг така:
- Здравей пъийч. (пич)
Имаше два елекземпляра от Карлово. Единия пораснало алчно турбо селянче на име Христо, а другия мангал на име... е на прякор Мечо. Явяваше се един особен изрод от Ямбол, който за мен е цяло явление, а другия общак беше някакъв който живееше с португалка мюсулманка от мароко, доволно прост (3 год в англия и грам език) и само казваше:
- Бием кучето. (на португалски бия чекия)
Имах за задача да съблека покрива... Оооооо. Нямаше ръкавички... как не си взех... английския покрив от черни плочи изглежда добре и се държи добре.... докато не остарее. Острарее ли мамата си ебало.
Плочите стават крехки ама не места, гредичките под тях са изгнили и те на места... навсякъде стърчат пирочни, а кавалите идват да те гледат и те съветват да побързаш. Питам аз Ямболския титан на мисълта къде да хвърлям отпадъка той ми каза да го хвърлям в ръкава забоклука. Само че нямаше контейнер за боклука и ръкава се задръсти, аз излязох и виновен че е в това състояние... просто класика.
След три дни някъде почнах да свалям мазилката (калта) от стените, няма таква гадост... опс има... когато разрушаваш камина е по - зле. Та вие се един прах, всичко пада върху теб, мирише на стара земя... изобщо гнус. Няма да ви казвам каква кал си вадех от носа...
Същевременно колегите бяха рогачи, шефа и той защото бавеше парите с 10-15 дни, ей такива неща.
Финала беше в една къща в Уолтъмстоу където трябваше да разбия две камини. Чак не ми се описва всичко което ми се случи там... само ще кажа, че толкова пепел ми падна отгоре и се посипа навсякъде, сякаш бях в Мордор.
След тази сграда на към 8 декември работата свърши имах 170 паунда вджеба и никакви документи. усетих че предприемача няма да ме търси повече за което не съжалявах и на грам.
Реших за започна вадене на документи.
събота, 10 декември 2011 г.
Първата работа - мамата си ебало...
Аз бях парашутист. Със сак багаж, раница и лаптоп + 120 паунда кеш и към още 100 във вид на английски цигари (каква колосална грешка!) дойдох да видя дали има място за мен в Англията, а специално в Лондона.
Уверен бях, че ще се прееба. Няма да имам пари, може би дори дългове и ще си спомням за УК само от снимките, които съм направил...
Мисля че дойдох в някакъв петък или четвъртък, тъй като ме мързи няма хич да гледам на коя дата дойдох знам само че два дни се търкалях в леглото. Съквартиранта ми даде едни смешни завивки от които се яви наволята. С нейна помощ си купих дебел, голям спален чувал в който се търкалях до май месец.
Имаше нещо сбъркано в съквартиранта ми, не само в мястото което заемаше в стаята. Той беше на най - топлото и само мрънкотеше че му е студено, аз бях позициониран до прозорците и от там понасях силен демидж от студа, особенно когато гадината ми намалеше радиатора.
Както и да е. В един понеделник отправих гореща молитва за успех към небесата и дръгнах в посока различна от тази на Лейтън стейшън и изобщо центъра. След дълго лутане и невижданне ни на магазин, ни на гараж за ремонт, ни на кафенце, на нищо стигнах някакво място (сега го знам бая добре къде се намира). Опааа железария.
Аз съм работил в онази смешна фирма Багира, която е нещо като железария и уви оказа се в последствие, че останалите големи фирми и марки са далеч по - смотани и от тях... та имах 6 месечен опит в четенето на етикети, бъркането на боя и прочее. Влязах смело и не се оберкуражих от вида на черните мммм да ги наречем пакистанци. Не знам как ама уцелих шефа... малка вметка... всички мангалоподобни са изключително глупави представители на човечеството. Като цяло не могат да ти дадат съвсем елементарна информация, а понякога и да те разберат какво казваш, а дори да са разбрали не значи, че те могат да ти отговорят.
В интерес на истината, този ме разбра по - добре и от самия мен. Съгласи се с мен като го питах за работа и ми каза, че няма работа... мамка му тук всички си правят ташак с главите... кимат, климат, клатят все на обратно :)
Вика ми:
- Ти откъде си?
Мисля си какво да му кажа, като няма работа ме пита за ташак явно. Казах му, той все един лист писа един номер и ми вика:
- Ей тоя кавал е един българин дето пазари много от мен, той сигурно има много работа. Звънни му.
Е звъннах. Човека каза че след седмица наистина ще има работа. Но да си търся и друга.
ОоооОооООООООо
Цяла седмица търсене, братчета. За една седмица разбрах нещо, което уверен съм друг не е разбрал. В тази шантава човеконенавистна страна с добро заплащане работа не се намира като в България. Тоест ако си без връзки. А аз бях без каквито и да е връзки, дори за разносвач на спам по домовете или спамене пред метрото с малки диплянки. Гледаха ме като объл камък с един голям кур космат нарисуван на него в стил Густав Климт. Имали интернет сайт... не търсели... работа ли?.... мамка му гномороиди!
Само да повметна нещо.
Тъй като съм работил и барман... Знаех достатъчно за тази ретроградна работа, колко не е за мен и как аз не ставам за нея и на грам. Затова въпреки съвета на мистър гей България 2008 да си търся там работа като съм грам документ, нежелан от кралицата, кралското войнство и от почти целия английски, мангалски + български народ (част от него смята, че ако дойдем много ще им вземем работата и парите, щото едно време взимали 70 за общак, а сега е 40 при мизерните работи).
Освен това не исках да търся при турци, албанци и други рязани раси, които са извесни с това че искат да не дават пари, да те сцепят от работа и да те обиждат колкото могат в промеждутъците, а защо не и докато работиш.
ИскаХ някаква истинска работа!
И нищо не намерих. Само оня българин, строителния предприемач (как звучи само а) можеше да ми даде работа... ако иска, обаче... Звъннах му в събота. Не ми се зарадва, каза ми във вторник. Бях почти свършил парите.
Уверен бях, че ще се прееба. Няма да имам пари, може би дори дългове и ще си спомням за УК само от снимките, които съм направил...
Мисля че дойдох в някакъв петък или четвъртък, тъй като ме мързи няма хич да гледам на коя дата дойдох знам само че два дни се търкалях в леглото. Съквартиранта ми даде едни смешни завивки от които се яви наволята. С нейна помощ си купих дебел, голям спален чувал в който се търкалях до май месец.
Имаше нещо сбъркано в съквартиранта ми, не само в мястото което заемаше в стаята. Той беше на най - топлото и само мрънкотеше че му е студено, аз бях позициониран до прозорците и от там понасях силен демидж от студа, особенно когато гадината ми намалеше радиатора.
Както и да е. В един понеделник отправих гореща молитва за успех към небесата и дръгнах в посока различна от тази на Лейтън стейшън и изобщо центъра. След дълго лутане и невижданне ни на магазин, ни на гараж за ремонт, ни на кафенце, на нищо стигнах някакво място (сега го знам бая добре къде се намира). Опааа железария.
Аз съм работил в онази смешна фирма Багира, която е нещо като железария и уви оказа се в последствие, че останалите големи фирми и марки са далеч по - смотани и от тях... та имах 6 месечен опит в четенето на етикети, бъркането на боя и прочее. Влязах смело и не се оберкуражих от вида на черните мммм да ги наречем пакистанци. Не знам как ама уцелих шефа... малка вметка... всички мангалоподобни са изключително глупави представители на човечеството. Като цяло не могат да ти дадат съвсем елементарна информация, а понякога и да те разберат какво казваш, а дори да са разбрали не значи, че те могат да ти отговорят.
В интерес на истината, този ме разбра по - добре и от самия мен. Съгласи се с мен като го питах за работа и ми каза, че няма работа... мамка му тук всички си правят ташак с главите... кимат, климат, клатят все на обратно :)
Вика ми:
- Ти откъде си?
Мисля си какво да му кажа, като няма работа ме пита за ташак явно. Казах му, той все един лист писа един номер и ми вика:
- Ей тоя кавал е един българин дето пазари много от мен, той сигурно има много работа. Звънни му.
Е звъннах. Човека каза че след седмица наистина ще има работа. Но да си търся и друга.
ОоооОооООООООо
Цяла седмица търсене, братчета. За една седмица разбрах нещо, което уверен съм друг не е разбрал. В тази шантава човеконенавистна страна с добро заплащане работа не се намира като в България. Тоест ако си без връзки. А аз бях без каквито и да е връзки, дори за разносвач на спам по домовете или спамене пред метрото с малки диплянки. Гледаха ме като объл камък с един голям кур космат нарисуван на него в стил Густав Климт. Имали интернет сайт... не търсели... работа ли?.... мамка му гномороиди!
Само да повметна нещо.
Освен това не исках да търся при турци, албанци и други рязани раси, които са извесни с това че искат да не дават пари, да те сцепят от работа и да те обиждат колкото могат в промеждутъците, а защо не и докато работиш.
ИскаХ някаква истинска работа!
И нищо не намерих. Само оня българин, строителния предприемач (как звучи само а) можеше да ми даде работа... ако иска, обаче... Звъннах му в събота. Не ми се зарадва, каза ми във вторник. Бях почти свършил парите.
Защо и как се озовах тук (разбирай Лондон) -3 част
Няма да казвам в коя къща бях и на коя улица тъй като там всички са еднакви, а пък Хобота е особенно обидчив на всякакви теми повилиян от секси незадоволената си приятелка, а все още искам да си взимам писмата от там. :)
В тази къща учуден осъзнах как в Англия невъзможното е прието за правило и дори се спазва.
Дължината на цялата котура беше към 35 метра с 10 метра градина, височина 3 етажа и ширина 4.5 метра. Без нито един прав ъгъл на стена вътре в самата къща, ако е имало някъде е било по - случайност и съм сигурен от недоглеждане на строителите индийци.
В тази прекрасна сграда с неизползваме камина (противопоражрни правила, няма майтап) живееха 10-11 маймуни.
Аз, моя скъвартирант, мистър гей България 2008 - няма майтап, няма измама, две лесбийки (бисексуални да кажем), Хобота, Хоботшата, Стильо майна от Силистра - не знам как ама явно и в Силистра говорят на майна и една кака която работи за Ай Би Ем като оправя платки на компове, които носи със себе си във впечатляващо количество. + чат - пат приходящи и тръгващи си съквартиранти или особенни гости + сексуални партньори или просто приятели.
В резултат на пренаселеноста аз не виждах никой по цял ден... Всеки или беше на работа или стоеше скрит в стаята. Имаше серия караници за външния вид на кухнята и къщата като цяло. Хобота беше стиснат до болка, докато моя приятел беше неебателен до такава степен, че можеше да почисти пода на стаята когато някой сериозно беше решил да му дойде на гости.
За цялото удоволствие отиваха към 1500 паунда на месец. Вижда се на снимката. Не си купувайте цифров апарат Олимпус вижте какво става след 2 години като му изтече гаранцията...
В тази къща учуден осъзнах как в Англия невъзможното е прието за правило и дори се спазва.
Дължината на цялата котура беше към 35 метра с 10 метра градина, височина 3 етажа и ширина 4.5 метра. Без нито един прав ъгъл на стена вътре в самата къща, ако е имало някъде е било по - случайност и съм сигурен от недоглеждане на строителите индийци.
В тази прекрасна сграда с неизползваме камина (противопоражрни правила, няма майтап) живееха 10-11 маймуни.
Аз, моя скъвартирант, мистър гей България 2008 - няма майтап, няма измама, две лесбийки (бисексуални да кажем), Хобота, Хоботшата, Стильо майна от Силистра - не знам как ама явно и в Силистра говорят на майна и една кака която работи за Ай Би Ем като оправя платки на компове, които носи със себе си във впечатляващо количество. + чат - пат приходящи и тръгващи си съквартиранти или особенни гости + сексуални партньори или просто приятели.
В резултат на пренаселеноста аз не виждах никой по цял ден... Всеки или беше на работа или стоеше скрит в стаята. Имаше серия караници за външния вид на кухнята и къщата като цяло. Хобота беше стиснат до болка, докато моя приятел беше неебателен до такава степен, че можеше да почисти пода на стаята когато някой сериозно беше решил да му дойде на гости.
Защо и как се озовах тук (разбирай Лондон) -2 част
Исках да видя как се работи в тоя блог.
Затова ми е такава първата публикация - като неполята маруля.
Сега да обясня.
Бях на 27, когато кризата ме поудари като чича ви Майк Тайсън с няколко здрави крошета. Няма да казвам за колата колко се разваля докато не умря съвсем (вярно било че форд и циганин умирали от един път), няма да откривам тема за култовата мега мафиотска фирма Сп холдинг за която работих и за последвалата ми работа за психопатите от АМКО София и прочее. И още работих... на няколко места... беше забавно... особенно последната работа. Тя ме нави да дойда тук.
Представете си завод. Завод флангман не на България, а на целия шибан СИВ. Представете си го приватизиран от клоун с неизвестен поне за мен кукловод. В него има някаква чудна смесица от хора. Почти всички са на 40+ години, голяма част от тях системни неудачници и инвалиди към инвалиди включвам и хората от мангалския етнос, а някой от тях дори трите заедно. Там властваше един тънък весел сюреализъм от който получавах оргазъм и понякога газове (хранеха на стол всеки ден, смятай).
Тези хора не живееха. Те кьотаха. Ден след ден, а по - важно - заплата до аванс. Голяма работа. Като музея на мадам Тюсо ама без известните личности. Някакви хора стоят и не знаят, защо живеят. Мисля, че аз бях един от малкото който знаеше защо му се живее и не бях съгласен за по - малко от 500 лв. на месец (за пет дневна работна седмица с осем часов работен ден) да пръскам с шприц пистолета боя на почти липсваща аспирация модел 77 година.
Та... пиша всичко да за Ви стане ясно приятелчета, колко много не ми се тръгваше никъде, но и колко много не ми се работеше в Стара Загора в бившия завод Червено знаме, сегашен Хранмаш.
Когато на сакралния втори месец си разбрах, че с извънредните взимам към 500 и отгоре, изпаднах в бурно веселие и същия ден напуснах, плюейки червени плюнки от червения грунд с който боядисвахме. След малко зор и стискане от страна на Хранмаш дори си взех всички пари след като ги заплаших с жалби и се оказа се баща ми лично познава жената, която дава парите.
Смятайте.
220 лв.
И не иска да ги дават.
Въртят.
Цигани. ( на циганите май ги даваха, те стояха скрити и правеха ножове на шмиргел от използвани триони за рязане на метал, като им слагаха дръжки от различни дървета и пластмаси, които полираха с разни фини шкурки за блясък и фешън)
В живота човек има серия приятели.
Някой от тях дори са истински. Още по - забавна е капитализацията. Примерно:
Колко от приятелите ти са направили нещо за теб?
Не питам за стането посред нощ и прочее. Не питам за заема от 500 лв. с неизвесна дата за връащане. Питам аз, колко от тях могат да ти намерят работа или поне опитват да го направят. Колко от тях са готови да те приемат да живееш у тях.
Не са много. Всеки тях помага по - различен начин, някой дори по - доста, ама немалко са и тия елекземпляри, които силно отказват се ангажират с каквото и да е. Отговорност, взимане на решния, директен разговор - мръсни думи.
Та...
Мой добър приятел притиснат от безпощадната си майка и тежката съдба се бе озовал в Кралството за да учи ум и разум в Вестминстърския университет на Бейкър Стрийт. Въпреки всичките му опити да гледа до смърт сериали, да спи, да пие и прочее някак той започна последната си изпълнена с мъки година в Лондона. Аз си го питах има ли мегдан да кацна при него и да видя хем свят (не бях излизал никъде до тогава пък и нямах особен мерак), а още по - добре и сгодно ако си намеря работа. Той ми каза, че ще наема къща с Хобота от Варна (Хобота е човек с природен късмет, ускорен метаболизъм осигуряващ му прекрасна форма и възможност да се тъпче и мазност достатъчна за да работи за Морган Стенли.), ако има мегдан ще ме извика.
Бях извикан. Долетях с птицата Рух, собственост на Райън еър (най - скрънджзливата авиокомпания в Европа, ябх толкова горд с 92 лв. дадени за еднопосочния полет, че нямаше накъде.). Кацнах на Станстед. (Не го знаете ли? Към севера на Лондон е и има 42 врати за самальоти). Не е като в Софийката или ихихих, Пловдив откъдето излетях.
Дата 11.11.2010.
На гишето (логично никой не ме чакаше, като си голям рогач се разчита, че ще се оправяш сам) се чудих билет или влак да си хвана. Бях предупреден, че едно от двете е два пъти по - скъпо от другото. Ама нали съм забравил; използвах знанията си от татковината. Влака ми казаха те е най - евтиния и икономичен траанспорт.
Да, ама не.
Тука всеки мармалад дето събира боклук от гарата взима 8.50 паунда на час, няма да говоря за тия дето оправят релсите, дето карат влака и прочее. Има дори един мангал с количка с кафета дето щъка из вагоните, той взима поне 60-70 на ден чисти... Обърсна ме лелката с 20 паунда.
Исках да го върна шибания билет! Имах 120 паунда в кеш и 5 кутий цигари Бенс Анд Хъджис, които след внимателно изследване бях приел, че ще продам лесно в Англия. Реално се разделих с една шеста от парите ми при условия, че прелетях хиляди километри за някакви 44 евра, за да дам за 70 км, 20 паунда.
Уф... Качих се аз на влака, сблъскал се с тежката скъпа Английска реалост. На Ливърпул стрийт ме чакаше моя човек.
Идеята за оранжевото яке...
Мислех си че в едва ли не мултикултурния град всички ще са облечени със стил или не обикновено. С цел да не излгежда изсточно европеец ( не че ме е срам, аз се гордея с това, ама исках да си намеря бачкане) си взех това яке. Видях след шест месеца друг човек с подобен цвят дреха. Бях горд за шест месеца сигурно само аз в Лондон имах оранжево яке!
Ако обърнете внимание, ще видите концентрацията на мангали и негъри и смесици помежду им и с англичаните за мен на снимката.
Има една много култова снимка. Това е парада по случай свадбата на бъдещия престолонаследник. Купих книгата за паунд от магазина за един паунд и изучих снимката от корицата добре.... е май всички англичани дето живеят в Лондон и околоноста са там. Нямаше и една черна мутра, а ако е имало са работели там и реално са били задължени да присъстват.
Както и да е. Нека се върнем в самото начало. Пристигането ми в Лейтън.
Затова ми е такава първата публикация - като неполята маруля.
Сега да обясня.
Бях на 27, когато кризата ме поудари като чича ви Майк Тайсън с няколко здрави крошета. Няма да казвам за колата колко се разваля докато не умря съвсем (вярно било че форд и циганин умирали от един път), няма да откривам тема за култовата мега мафиотска фирма Сп холдинг за която работих и за последвалата ми работа за психопатите от АМКО София и прочее. И още работих... на няколко места... беше забавно... особенно последната работа. Тя ме нави да дойда тук.
Представете си завод. Завод флангман не на България, а на целия шибан СИВ. Представете си го приватизиран от клоун с неизвестен поне за мен кукловод. В него има някаква чудна смесица от хора. Почти всички са на 40+ години, голяма част от тях системни неудачници и инвалиди към инвалиди включвам и хората от мангалския етнос, а някой от тях дори трите заедно. Там властваше един тънък весел сюреализъм от който получавах оргазъм и понякога газове (хранеха на стол всеки ден, смятай).
Тези хора не живееха. Те кьотаха. Ден след ден, а по - важно - заплата до аванс. Голяма работа. Като музея на мадам Тюсо ама без известните личности. Някакви хора стоят и не знаят, защо живеят. Мисля, че аз бях един от малкото който знаеше защо му се живее и не бях съгласен за по - малко от 500 лв. на месец (за пет дневна работна седмица с осем часов работен ден) да пръскам с шприц пистолета боя на почти липсваща аспирация модел 77 година.
Та... пиша всичко да за Ви стане ясно приятелчета, колко много не ми се тръгваше никъде, но и колко много не ми се работеше в Стара Загора в бившия завод Червено знаме, сегашен Хранмаш.
Когато на сакралния втори месец си разбрах, че с извънредните взимам към 500 и отгоре, изпаднах в бурно веселие и същия ден напуснах, плюейки червени плюнки от червения грунд с който боядисвахме. След малко зор и стискане от страна на Хранмаш дори си взех всички пари след като ги заплаших с жалби и се оказа се баща ми лично познава жената, която дава парите.
Смятайте.
220 лв.
И не иска да ги дават.
Въртят.
Цигани. ( на циганите май ги даваха, те стояха скрити и правеха ножове на шмиргел от използвани триони за рязане на метал, като им слагаха дръжки от различни дървета и пластмаси, които полираха с разни фини шкурки за блясък и фешън)
В живота човек има серия приятели.
Някой от тях дори са истински. Още по - забавна е капитализацията. Примерно:
Колко от приятелите ти са направили нещо за теб?
Не питам за стането посред нощ и прочее. Не питам за заема от 500 лв. с неизвесна дата за връащане. Питам аз, колко от тях могат да ти намерят работа или поне опитват да го направят. Колко от тях са готови да те приемат да живееш у тях.
Не са много. Всеки тях помага по - различен начин, някой дори по - доста, ама немалко са и тия елекземпляри, които силно отказват се ангажират с каквото и да е. Отговорност, взимане на решния, директен разговор - мръсни думи.
Та...
Мой добър приятел притиснат от безпощадната си майка и тежката съдба се бе озовал в Кралството за да учи ум и разум в Вестминстърския университет на Бейкър Стрийт. Въпреки всичките му опити да гледа до смърт сериали, да спи, да пие и прочее някак той започна последната си изпълнена с мъки година в Лондона. Аз си го питах има ли мегдан да кацна при него и да видя хем свят (не бях излизал никъде до тогава пък и нямах особен мерак), а още по - добре и сгодно ако си намеря работа. Той ми каза, че ще наема къща с Хобота от Варна (Хобота е човек с природен късмет, ускорен метаболизъм осигуряващ му прекрасна форма и възможност да се тъпче и мазност достатъчна за да работи за Морган Стенли.), ако има мегдан ще ме извика.
Бях извикан. Долетях с птицата Рух, собственост на Райън еър (най - скрънджзливата авиокомпания в Европа, ябх толкова горд с 92 лв. дадени за еднопосочния полет, че нямаше накъде.). Кацнах на Станстед. (Не го знаете ли? Към севера на Лондон е и има 42 врати за самальоти). Не е като в Софийката или ихихих, Пловдив откъдето излетях.
Дата 11.11.2010.
На гишето (логично никой не ме чакаше, като си голям рогач се разчита, че ще се оправяш сам) се чудих билет или влак да си хвана. Бях предупреден, че едно от двете е два пъти по - скъпо от другото. Ама нали съм забравил; използвах знанията си от татковината. Влака ми казаха те е най - евтиния и икономичен траанспорт.
Да, ама не.
Тука всеки мармалад дето събира боклук от гарата взима 8.50 паунда на час, няма да говоря за тия дето оправят релсите, дето карат влака и прочее. Има дори един мангал с количка с кафета дето щъка из вагоните, той взима поне 60-70 на ден чисти... Обърсна ме лелката с 20 паунда.
Исках да го върна шибания билет! Имах 120 паунда в кеш и 5 кутий цигари Бенс Анд Хъджис, които след внимателно изследване бях приел, че ще продам лесно в Англия. Реално се разделих с една шеста от парите ми при условия, че прелетях хиляди километри за някакви 44 евра, за да дам за 70 км, 20 паунда.
Уф... Качих се аз на влака, сблъскал се с тежката скъпа Английска реалост. На Ливърпул стрийт ме чакаше моя човек.
Мислех си че в едва ли не мултикултурния град всички ще са облечени със стил или не обикновено. С цел да не излгежда изсточно европеец ( не че ме е срам, аз се гордея с това, ама исках да си намеря бачкане) си взех това яке. Видях след шест месеца друг човек с подобен цвят дреха. Бях горд за шест месеца сигурно само аз в Лондон имах оранжево яке!
Ако обърнете внимание, ще видите концентрацията на мангали и негъри и смесици помежду им и с англичаните за мен на снимката.
Има една много култова снимка. Това е парада по случай свадбата на бъдещия престолонаследник. Купих книгата за паунд от магазина за един паунд и изучих снимката от корицата добре.... е май всички англичани дето живеят в Лондон и околоноста са там. Нямаше и една черна мутра, а ако е имало са работели там и реално са били задължени да присъстват.
Както и да е. Нека се върнем в самото начало. Пристигането ми в Лейтън.
Защо и как се озовах тук (разбирай Лондон)
Здравейте!
Аз не съм дружелюбен, нито искам да помогна на някой или пък държа на стил, правопис и лелея мечта да печеля от реклама. Всичко което ще напиша е нещо като личен дневник, пътепис и най - важното...
ПРЕДИ ДА ЗАМИНА НЕ НАМЕРИХ И ЕДИН СВЕСТЕН БЛОГ, ЕСЕ И ПРОЧЕЕ В КОЙТО НА ПРОСТ ЧОВЕШКИ ЕЗИК НЯКОЙ ДА ОБЯСНЯВА КАК СТАВА РАБОТАТА В АНГЛИЯ.
Затова смятам да дам възможно най - пълна информация, кое как става като държа да отбележа, че глупости не ме интересуват и няма да се разпростирам върху телефона на хоум офис за онова или за това. За ей такива неща си има счетоводители, които срещу пари правят всичко, или почти всичко... Някой път не успяват, но пък поне правят опит, а те поне това работят.
Както и да е.
Искам да знаете, че мързела е голяма работа. Казвам го всеки ден на съквартиранта, той от своите 187 см и 100 кг мускул- релеф ме поглежда за да отвърне:
,,Ако всеки ден ходиш на фитнес, няма да се чувстваш така."
Аз му вярвам, ама мързела е голяма работа....
Аз не съм дружелюбен, нито искам да помогна на някой или пък държа на стил, правопис и лелея мечта да печеля от реклама. Всичко което ще напиша е нещо като личен дневник, пътепис и най - важното...
ПРЕДИ ДА ЗАМИНА НЕ НАМЕРИХ И ЕДИН СВЕСТЕН БЛОГ, ЕСЕ И ПРОЧЕЕ В КОЙТО НА ПРОСТ ЧОВЕШКИ ЕЗИК НЯКОЙ ДА ОБЯСНЯВА КАК СТАВА РАБОТАТА В АНГЛИЯ.
Затова смятам да дам възможно най - пълна информация, кое как става като държа да отбележа, че глупости не ме интересуват и няма да се разпростирам върху телефона на хоум офис за онова или за това. За ей такива неща си има счетоводители, които срещу пари правят всичко, или почти всичко... Някой път не успяват, но пък поне правят опит, а те поне това работят.
Както и да е.
Искам да знаете, че мързела е голяма работа. Казвам го всеки ден на съквартиранта, той от своите 187 см и 100 кг мускул- релеф ме поглежда за да отвърне:
,,Ако всеки ден ходиш на фитнес, няма да се чувстваш така."
Аз му вярвам, ама мързела е голяма работа....
Абонамент за:
Публикации (Atom)