Първата работа - мамата си ебало...

Аз бях парашутист. Със сак багаж, раница и лаптоп +  120 паунда кеш и към още 100 във вид на  английски цигари (каква колосална грешка!) дойдох да видя  дали има място за мен в Англията, а специално в Лондона.
Уверен бях, че ще се прееба. Няма да  имам пари, може би дори дългове и ще си спомням за УК само от  снимките, които съм направил...
Мисля че дойдох в някакъв петък или четвъртък, тъй като ме мързи няма  хич да  гледам на коя  дата дойдох знам само че два дни се търкалях в леглото. Съквартиранта ми даде едни смешни завивки от които се яви наволята. С нейна помощ си купих дебел, голям спален чувал в който се  търкалях до май месец.
Имаше нещо сбъркано в съквартиранта ми, не само в мястото което заемаше в стаята. Той беше на най - топлото и само мрънкотеше  че му е студено, аз бях позициониран до прозорците и от там понасях силен демидж от студа, особенно когато гадината ми намалеше радиатора.
Както и да е. В един понеделник отправих гореща молитва за успех към небесата и дръгнах в посока различна от тази на Лейтън стейшън и изобщо центъра. След дълго лутане и невижданне ни на магазин, ни на гараж за ремонт, ни на кафенце, на нищо стигнах някакво място (сега го знам бая добре къде се намира). Опааа  железария.
Аз съм работил в онази смешна фирма Багира, която е нещо като железария и уви оказа се в последствие, че останалите  големи фирми и марки са  далеч по - смотани и от тях... та имах 6  месечен опит в четенето на етикети, бъркането на боя и прочее. Влязах смело и не се  оберкуражих от вида на черните мммм да ги наречем пакистанци.  Не знам как ама уцелих шефа...  малка вметка... всички мангалоподобни са изключително глупави представители на човечеството. Като цяло не могат да ти дадат съвсем елементарна информация, а понякога и да  те  разберат какво казваш, а дори да са разбрали не значи, че  те могат  да ти отговорят.
В интерес на истината, този ме разбра по -  добре и от самия мен. Съгласи се с мен като го питах за  работа и ми каза, че няма  работа... мамка му  тук всички си правят ташак с главите... кимат, климат, клатят все на  обратно :)
Вика ми:
- Ти откъде си?

Мисля си какво да му кажа, като няма работа ме пита за  ташак  явно. Казах му, той все един лист писа един номер и ми вика:
- Ей тоя кавал е един българин дето пазари много от мен, той сигурно има много работа. Звънни му.
Е звъннах. Човека каза че след седмица наистина ще има работа. Но да си търся и друга.
ОоооОооООООООо
Цяла седмица търсене, братчета. За  една седмица разбрах нещо, което уверен съм друг не е разбрал. В тази шантава човеконенавистна страна с добро заплащане работа не се намира като в България. Тоест ако си без връзки. А аз бях без каквито и да е  връзки, дори за разносвач на спам по домовете или спамене пред метрото с малки диплянки. Гледаха ме като объл камък с един голям кур космат нарисуван на него в  стил Густав Климт. Имали интернет сайт... не търсели... работа ли?.... мамка му гномороиди!
Само да повметна нещо.

Тъй като съм работил и барман... Знаех достатъчно за тази ретроградна работа, колко не е  за мен и как аз не ставам за нея и на грам. Затова въпреки съвета на мистър гей България 2008 да си търся там работа като съм грам документ, нежелан от кралицата, кралското войнство и от почти целия  английски, мангалски + български народ (част от него смята, че ако дойдем много ще им вземем работата и парите, щото едно време взимали 70 за общак, а сега е 40 при мизерните работи).
Освен това не исках да търся при турци, албанци и други рязани раси, които са извесни с това че искат да не дават пари, да те сцепят от работа и да те обиждат колкото могат в промеждутъците, а защо не и докато работиш.
ИскаХ някаква истинска работа!
И нищо не намерих. Само оня българин, строителния предприемач (как звучи само а) можеше да ми даде работа... ако иска, обаче... Звъннах му в събота. Не  ми се зарадва, каза ми във вторник.  Бях почти свършил парите.