Най - важното е че не пътувах. Вървях. Първия ден бях с карта принтиранна където с тънка червена линия от самия принтер бе отбелязан най - прекия път.
Не си мислете, че съм някакъв загъбван... Просто тук трябва да се внимава. Улиците идват отвсякъде и отиват навсякъде, най - добра представа се вижда ако видите карта на града с основните пътни артерий.
Тръгнах аз с картата в ръка час и нещо преди началото на работата (като научих пътя ми трябваха точно 22 мин. за да го направя). Бях изненадан като моята улицата която вървеше направо и не се отклоняваше доби друго име... завивах, мотах се... имаше едно място на което гледам картата от гугъла, гледам пейзажа наоколо и нищо не може да се разбере. Там се позгубих май... и почна едно въртене, ама здраво. Почти бях стигнал Страфорд в един момент... Питах тоя, питах оня... и смазан от бързане стигнах 3 мин преди срещата. Предприемача, не беше лош човек, просто беше някакъв по - особен бг елекземпляр от тия дето се изживяват като да е хванал на някой шлифера.
40 паунда на ден беше офертата....
Като се замислиш в бг лв звучи супер....
обаче това са 200 на седмица и 800 на месец ако имаш работа 5 дни в седмицата. При нормална квартира към 250-300 на месец и храна 150 не ти остава особенно много.
Но кой ти прави тънки сметки като съм без документи и прочее.
На тази работа открих магията на английската къща.
Има два типа къщи от първа и втора зона + къщи от пета и нагоре зона.... тия в 3 и 4 зона (на метрото зоните) са нещо уникално. Строени са към първата световна война и малко по рано, някъде по времето на първия български княз...
Спазвано е условието никакви прави ъгли навсякъде. Освен това талибаните които са ги правили са копали малък изкоп от който извадената кал е била ценен ресурс с който са мазали стените отвътре и връз тях са лепили тапети.
Мания а?
Колегите ми бяха българи и един украинец който говореше бг така:
- Здравей пъийч. (пич)
Имаше два елекземпляра от Карлово. Единия пораснало алчно турбо селянче на име Христо, а другия мангал на име... е на прякор Мечо. Явяваше се един особен изрод от Ямбол, който за мен е цяло явление, а другия общак беше някакъв който живееше с португалка мюсулманка от мароко, доволно прост (3 год в англия и грам език) и само казваше:
- Бием кучето. (на португалски бия чекия)
Имах за задача да съблека покрива... Оооооо. Нямаше ръкавички... как не си взех... английския покрив от черни плочи изглежда добре и се държи добре.... докато не остарее. Острарее ли мамата си ебало.
Плочите стават крехки ама не места, гредичките под тях са изгнили и те на места... навсякъде стърчат пирочни, а кавалите идват да те гледат и те съветват да побързаш. Питам аз Ямболския титан на мисълта къде да хвърлям отпадъка той ми каза да го хвърлям в ръкава забоклука. Само че нямаше контейнер за боклука и ръкава се задръсти, аз излязох и виновен че е в това състояние... просто класика.
След три дни някъде почнах да свалям мазилката (калта) от стените, няма таква гадост... опс има... когато разрушаваш камина е по - зле. Та вие се един прах, всичко пада върху теб, мирише на стара земя... изобщо гнус. Няма да ви казвам каква кал си вадех от носа...
Същевременно колегите бяха рогачи, шефа и той защото бавеше парите с 10-15 дни, ей такива неща.
Финала беше в една къща в Уолтъмстоу където трябваше да разбия две камини. Чак не ми се описва всичко което ми се случи там... само ще кажа, че толкова пепел ми падна отгоре и се посипа навсякъде, сякаш бях в Мордор.
След тази сграда на към 8 декември работата свърши имах 170 паунда вджеба и никакви документи. усетих че предприемача няма да ме търси повече за което не съжалявах и на грам.
Реших за започна вадене на документи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар